Един от най-емоционалните и запомнящи се разкази на сладкодумния разказвач Елин Пелин.
— Да не вярваш — отговори някак плахо Лазо, жегнат от смътна догадка.
- Малко съм шокиран, колиш бройлери, караш каруца, мъкнеш тежки бидони и изобщо много груба и неприятна работа !
Вие от Петрич сте лЮти ,знааам ви аз. Имах една девойка от там ,но сте и много ебливи. Знам ,че ще виеш ,кЬто кЬрпатски вълг ,но шестото чувство никога не ме е подвеждало...Никога :):):)
Мъдростта в тази приказка е многозначителна. На повърхността е поуката в лицето на самоуверената скала, която във вярата в собственото си могъщество се самозабравя.
Неуморно те жънат там и трупат златни снопи. Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака.
В дълбокото подножие на тия върхове имало село, планинско село от колиби, пръснати като изгубени една от друга из горите. Жителите му, същи горски деца, живеели волно, като тия планински орли, които не знаят страх и предели.
- Готино е, да, ааа..... някакво друго удоволствие доставя ли ти?
Дълги години се минали оттогава, но Магдалина и Перун не се върнали.
Из друга задселски краища се отзове друга, мило, високо, и изпрати надежда и сили.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са ??????? вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати.
Четете, коментирайте и споделете Вашите еротични преживявания напълно безплатно!
Спусна се Никола изумен, отчаян, разбута навалицата и падна разбит до студеното й мъртво тяло.
— „Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.“ Проклето сърце, такава му е пустата направа.